26
И когато го поведоха вън, уловиха Симона некого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса.
27
И вървеха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него.
28
А Исус се обърна КЪ тех и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете;
29
защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили.
30
Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни.
31
Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото?
32
А караха и други двамина с него, които беха злодейци, да ги затрият.
33
И когато дойдоха на местото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдесно а другиго отлево.
34
А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.
35
И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий.
36
Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет
37
и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си.
38
А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.
39
И един от обесените злодейци хулеше го и казваше: Ако си ти Христос, избави себе си и нас.
40
А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение?
41
И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил.
42
И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си.
43
И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.
