1
Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните нам събития,
2
както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото,
3
виде ми се благословно и мене, който изследвах подробно всичко от начало, да ти пиша наред за това, честити Теофиле,
4
за да познаеш твърдото основание на това учение, в което си поучаван.
5
В дните на Ирода царя Юдейскаго имаше некой си свещеник, от четата Авиева, на име Захария; и жена му от дъщерите Ааронови, и името й Елисавета.
6
Те и двамата беха праведни пред Бога, и ходеха безпорочно във всичките заповеди и постановления Господни.
7
И немаха чедо, понеже Елисавета бе неплодна, а и двамата беха заматорели във възрастта си.
8
И като свещенсвуваше той пред Бога в реда на четата си,
9
по обичая на свещенството падна жребие нему да влезе в храма Господен и да покади.
10
И в часа на каденето всичкото множество на народа от вън беше на молба.
11
И яви му се ангел Господен стоещ от десно на кадилния олтар.
12
И Захария като го виде, смути се и страх нападна на него.
13
И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан.
14
И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение.
15
Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера нема да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си.
16
И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви КЪ Господа технаго Бога.
17
И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите КЪ чадата, и непокорните КЪ мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен.
18
И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си.
19
А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това.
20
И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вера на думите ми, които ще се сбъдат на времето си.
21
И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма.
22
А когато излезе, не можеше да им продума, и разумеха че е видение видел в храма, и той им киваше, и оставаше нем.
23
И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си.
24
А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше:
25
Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците.
57
А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син.
58
И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята КЪ нея милост, и радваха се с нея.
59
И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария.
60
И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан.
61
И рекоха й че: Никой нема в рода ти който да се нарича с това име.
62
И киваха на баща му как би искал той да го нарече.
63
А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички.
64
И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога.
65
И нападна страх на всичките им съседи, и по всичката планинска страна на Юдея приказваше се за всичко това.
66
И всички които чуха, туриха това на сърцето си и казваха: Какво ли ще бъде това отроче? И ръката Господня беше с него.
67
И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече:
68
Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ,
69
и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего,
70
(както говори чрез устата на светите свои от века пророци,)
71
освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат,
72
да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет,
73
клетвата с която се закле на отца ни Авраама,
74
да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх,
75
в светост и правда пред него през всичките дни на живота си.
76
И ти, отроче, пророк на Вишнаго ще се наречеш; защото ще предидеш пред лицето Господне, да приготвиш пътищата му;
77
за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им,
78
за милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата,
79
да осияе седещите в тъмнина и в сенка смъртна, така щото да управи нозете ни в път на мир.
80
А детето растеше и укрепяваше се духом; и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля.
