1
Мъже, братие, и отци, слушайте сега моето пред вас оправдание.
2
(И като чуха че на Еврейски език им говореше показаха по-голема тишина; и рече:)
3
Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданият закон. И ревнител Божий бех, както сте вие всинца днес,
4
и гоних до смърт последователите на това учение като вързвах и предавах в тъмници мъже и жени;
5
както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бех взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които беха там за да ги накажат.
6
И когато вървех и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голема от небето.
7
И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш?
8
А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.
9
А тези които беха с мене светлината видеха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.
10
И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.
11
И понеже от блеска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за рака дружината ми, и влезох в Дамаск.
12
И некой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,
13
дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.
14
А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста;
15
защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видел и чул.
16
И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.
17
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление.
18
и видех го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.
19
И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които верваха в тебе;
20
и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бех там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.
21
И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците.
22
И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не требва да живее.
23
И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха,
24
тисящникът заповеда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него.
25
И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден?
26
Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин.
27
А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин.
28
И отговори тисящникът: Аз с много сребро съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
29
И тъй, тоз час се отстъпиха от него тези които щеха да го мъчат. Още и тисящникът се уплаши като разбра че е Римлянин, и защото го беше вързал.
30
На утринта като искаше да разумее истината в какво го обвиняват Юдеите развърза го от връзките, и повеле да дойдат първосвещениците и всичкият им събор, а доведе долу и Павла та го постави пред тех.
1
Павел, апостол не от человеци, нито чрез человека, но чрез Исуса Христа и Бога Отца който го е възкръсил от мъртвите,
2
и всичките братя които са с мене, КЪ църквите Галатийски:
3
Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца и Господа нашего Исуса Христа,
4
който даде себе си за греховете наши, за да ни избави от настоещия лукав век по волята на Бога и Отца нашего,
5
комуто славата да бъде във веки веков. Амин.
6
Чудя се как вие от оногова който ви призова чрез благодатта Христова така скоро преминвате в друго благовествуване;
7
което не е друго; но има некои които ви смущават и искат да превърнат евангелието Христово.
8
Но ако би и сами ние или ангел от небето да ви проповеда друго евангелие освен онова което ви проповедахме, да бъде анатема.
9
Както по-горе рекохме, и сега пак казвам: Ако некой ви проповедва друго евангелие освен онова което приехте, да бъде анатема.
10
Защото человеци ли искам да склоня сега, или Бога? или искам да угодявам на человеци? Защото ако угодявах още на человеци, не щех да съм Христов раб.
11
Известявам ви, братие, че проповеданото от мене евангелие не е человеческо;
12
защото нито аз от человек съм го приел, нито съм го научил освен с откровение Исус Христово.
13
Защото сте чули некогашното мое в Юдейството повеление, как гонех твърде много църквата Божия и разорявах я.
14
И преуспевах в Юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бех по-голем ревнител за отеческите мои предания.
15
А когато Бог, който бе ме определил от утробата на майка ми, и призвал чрез своята благодат, благоволи
16
да открие Сина своего в мене, за да го проповедвам между езичниците, от този час не се допитах до плът и кръв,
17
нито възлезох в Ерусалим при апостолите които беха преди мене, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18
После, след три години възлезох в Ерусалим, за да се видя с Петра, и останах при него петнадесет дена;
19
и другиго от апостолите не видех освен Якова брата Господня.
20
А това което ви пиша, ето, пред Бога изповедвам че не лъжа.
21
После дойдох в Сирийските и Киликийските страни;
22
и лично не бех познат на Юдейските в Христа църкви;
23
а слушаха само че той който некога ни гонеше сега проповедва верата която некога разоряваше.
24
И славеха Бога за мене.
1
После, след четиринадесет години пак възлезох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2
И то възлезох по откровение та им предложих евангелието което проповедвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал.
3
Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже;
4
а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят,
5
на тех ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина.
6
А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били некога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече;
7
но напротив, щом видеха че бех поверен да проповедвам евангелието на необрезаните, както Петър на обрезаните,
8
(защото който подействува в Петра за апостолство между обрезаните подействува и в мене за в езичниците,)
9
и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрезаните.
10
Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя.
11
А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение.
12
Понеже преди да дойдат некои от Якова ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха свенеше се и странеше от тех, защото се убоя от обрезаните.
13
И с него заедно лицемерствуваха и другите Юдеи; така щото и Варнава се увлече в това техно лицемерство.
14
Но аз, като видех че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти който си Юдеин, живееш езически, а не Юдейски, защо принуждаваш езичниците да юдействуват?
15
Ние които сме природно Юдеи, а не грешници от езичниците,
16
като знаем че не се оправдава человек от делата на закона, тъкмо с верата в Исуса Христа, и ние повервахме в Христа Исуса за да се оправдаем от верата Христова, и не от делата на закона; защото от делата на закона нема да се оправдае никоя плът.
17
Но като искаме да се оправдаем чрез Христа ако сме се намерили и ние грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18
Защото, ако възсъздавам пак онова което съм развалил, показвам себе си престъпник.
19
Защото аз чрез закона закону умрех, да живея Богу.
20
Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.
21
Не отвъргам Божията благодат; защото ако оправданието бива чрез закона, то напраздно е Христос умрел.
