20
И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте.
21
И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.
22
И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тех да му казват: Да не би да съм аз, Господи?
23
А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде.
24
Син Человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син Человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил.
25
И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече.
26
И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое.
27
И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;
28
защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.
29
И казвам ви, че от сега на татък нема да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего.
30
И като изпеха песен, излезоха на гората Елеонска.
31
Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото.
32
А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея.
33
А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога нема да се съблазня.
34
Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене.
35
Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, нема да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици.
36
Тогаз идва с тех Исус на едно место което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля.
37
И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи.
38
Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене.
39
И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти,
40
И идва при учениците , та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене?
41
Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна.
42
Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя.
43
И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им беха отегнали.
44
И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово.
45
Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син Человечески се предава в ръце на грешници.
46
Станете да идем: ето наближи този който ме предава.
47
И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа.
48
А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го.
49
И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го.
50
А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го.
51
И ето един от тези които беха с Исуса простре ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
52
Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на местото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат.
53
Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели?
54
Но как ще се сбъдат писанията, че това така требва да бъде?
55
В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седех при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте.
56
Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха.
57
А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините.
58
А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината.
59
А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият,
60
и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели
61
и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак.
62
И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти?
63
А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий.
64
Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина Человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде на облаците небесни.
65
Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство.
66
Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт.
67
Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници
68
и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари?
69
А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина.
70
А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш.
71
И когато излезе той на вратника, виде го друга, и казва на тези които беха там: И този бе с Исуса Назарянина.
72
И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека.
73
И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тех; защото твоето говорене те изявява.
74
Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попе.
75
И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко.
1
Петър, Апостол Исус Христов, до преселниците които са пръснати по Понт, по Галатия, по Кападокия, по Азия и по Витиния,
2
избрани по предузнание на Бога Отца, чрез освещението на Духа, в послушание и поръсване на кръвта Исус Христова: Благодат и мир да се умножи вам.
3
Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който по многото своя милост възроди нас за надежда жива чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите,
4
за наследие нетленно, неоскверняемо, и неповехнуваемо, съхранено на небеса за вас,
5
които с Божията сила сте вардени чрез верата за спасение което е готово да се открие на последно време;
6
в което се радвате, ако и да скърбите сега малко (ако е потребно) в различни напасти,
7
да би изпитат на вашата вера, като е много по-драгоценен от тлеемото злато което се изпитва чрез огън, да се намери в похвала и почест и слава когато се яви Исус Христос;
8
когото, ако и да не сте видели, любите; ако и сега да го не виждате, но като вервате радвате се с неизказана и преславна радост;
9
като приимате сетнината на вашата вера, спасението на душата;
10
за което спасение претърсиха и изследваха пророците които пророкуваха за благодатта която бе за вас.
11
Понеже изследваха кое или какво време показваше в тех Духът Христов когато предизвестяваше страданията Христови и след тех славите;
12
И откри им се че не е за тех, но за нас, служеха те това което сега се извести вам чрез тези които ви проповедаха благовестието с Духа Светаго проводенаго от небеса; в което и самите ангели желаят да надникнат.
13
За това, препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете трезвени, и имайте съвършена надежда за благодатта която ще се даде вам когато се яви Исус Христос;
14
като послушни чада, без да се съобразявате с първите похоти които имахте във вашето незнание,
15
но както е свет този който ви е призовал, така бивайте свети и вие във всичкото си поведение;
16
защото е писано: «Свети бъдете, защото аз съм свет.»
17
И ако назовавате Отец тогози който съди според делото на всекиго без да гледа на лице, поминувайте със страх времето на вашето пришелствуване,
18
като знаете че от суетното ваше отцепреданно поведение не сте изкупени с тленни неща, със сребро или злато,
19
но с драгоценната кръв Христова, като на агнец непорочен и пречист,
20
който беше наистина предопределен преди създание мира, а се яви на последно време за вас
21
които повервахте чрез него в Бога който го възкреси от мъртвите и му е дал слава, щото верата ви и надеждата ви да са в Бога.
22
Понеже сте очистили душите си с послушанието на истината чрез Духа за нелицемерно братолюбие, възлюбете се усърдно един друг от чисто сърдце;
23
понеже се възродихте, не от тленно семе, но от нетленно, чрез словото Божие което живее и пребивава във век.
24
Защото всека плът е като трева, и всека слава человеческа като цвет от трева: изсъхна тревата, и цветът й слете;
25
словото Божие обаче пребивава във век. И това е проповеданото вам слово.
1
И тъй отхвърлете всека злоба, и всека лъст и лицемерие и завист, и всеко одумване.
2
Пожелайте като новородени младенци чистото словесно млеко, с него да порастете,
3
понеже вкусихте «че Господ е благ.»
4
При когото идвайте като при камик жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.
5
И вие като живи камене зидете се на дом духовен, на свещенство свето, да принесете жертви духовни благоприятни Богу чрез Исуса Христа.
6
За това е и писано в писанието: «Ето полагам във Сион камик краеъгълен, избран, драгоценен, и който верва в него, нема да се посрами.»
7
На вас прочее които вервате е драгоценен; а на тези които се противят «камикът когото пренебрегнаха зидарите, той биде глава на ъгъл»,
8
и «камик на препъване, и камик на съблазън», - които се препъват и на словото са противни, на което беха и определени.
9
Вие обаче сте род избран, царско свещенство, народ свет, люде които Бог придоби за да възвестите добродетелите на тогова който ви призва от тъмнината в чудната своя светлина;
10
вие които некога си не бехте народ, а сега народ Божий, некога си непомилвани, а сега помилвани.
11
Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата;
12
да имате добро поведението си между езичниците, та дето ви одумват като злодейци, от добрите ви дела, като ги видят, да прославят Бога в денят на посещението.
13
И тъй, на всеко человеческо началство бъдете покорни заради Господа; или на царя, като що има най-висока власт;
14
или на управителите, като на проводени от него за наказание на злодейците, и за похвала на добротворците.
15
Защото така е волята Божия, като правите добро да затуляте устата на невежеството на безумните человеци;
16
като свободни, и не като че имате свободата покривало на злото, но като раби Божии.
17
Всичките почитайте, братството обичайте, бойте се Богу, царят почитайте.
18
Слуги, покорявайте се на господарите с всеки страх, не току на добрите и на кротките, но и на строптивите;
19
защото това е богоугодно, ако некой заради съвестта КЪ Бога претърпева оскърбения като страда неправедно.
20
Защото каква похвала е ако търпите биене когато съгрешавате? Но ако търпите кога струвате добро и страдате, това е угодно пред Бога.
21
Защото на това сте и звани; понеже и Христос пострада за вас, и остави пример вам, да последвате по неговите стъпки;
22
който грех не е сторил, нито се намери лъст в устата му;
23
който, укоряван, укорение не отвръщаше, като страдаше не заплашваше, но предаваше себе си на тогоз който съди праведно;
24
който сам понесе на телото си греховете наши на дървото, за да бадем мъртви КЪ греховете и живи КЪ правдата; на когото с раната вие изцелехте.
25
Защото бехте както овци изгубени, но сега се върнахте при Пастиря и Надзирателя на душите ви.
