1
Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7
Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10
Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и [тогава] да би ме спомнил!
14
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18
Наистина, [както] и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19
[Както] водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; [Така] Ти погубваш надеждата на човека.
20
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22
[Знае] само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
