1
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът [чака].
2
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3
Дай, моля[, поръчителство]; стани ми поръчител при Себе Си; Кой [друг] би дал ръка на мене,
4
Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
5
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми [телесни] части [станаха] като сянка.
8
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12
Нощта [скоро] ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
