1
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
19
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20
Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.
22
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23
За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
24
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.
25
Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.
