1
(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост [трае] до века.
2
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3
Блажени ония, които пазят правосъдие; [Блажен] оня, който върши правда на всяко време.
4
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;
5
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8
При все това [Бог] ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13
[Но] скоро забравиха делата Му, Не чакаха [изпълнението на] намерението Му,
14
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16
Също и на Моисея те завидяха в стана. [И] на Господния светия Аарон.
17
Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18
И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23
Затова Той каза, че ще ги изтреби; [Само че] избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да [ги] погуби.
24
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26
Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,
27
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по [разни] страни,
28
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви [принесени] на мъртви [богове].
29
И тъй, предизвикаха [Бога] с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та [Моисей] говори несмислено с устните си.
34
[При това], те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35
Но се смесиха с [тия] народи, И се научиха на техните дела;
36
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37
Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, [Затова] се и унижиха поради беззаконието си.
44
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;
45
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
