1
(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост [трае] до века.
2
[Така] нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
4
[Едни] се скитат по пустинята, [по] усамотен път, Без да намират населен град
5
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10
[Други] седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11
Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
12
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да [им] помогне.
13
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
15
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17
[А пък] безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20
Изпраща словото Си та ги изцелява, И [ги] отървава от ямите, [в които лежат].
21
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23
Ония [пък], които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25
Защото, [когато] заповядва и дига бурния вятър, Който повдига [морските] вълни,
26
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40
Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват [човеците] за Господните милости.
