1
(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И [като] нощна стража.
5
Като с порой ги завличаш; те стават [като] сън; Заран са като трева, която пораства;
6
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
9
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10
Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12
Научи [ни] така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15
Развесели ни съразмерно с дните, [в които] си ни наскърбявал. И с годините, [в които] сме виждали зло.
16
Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, [да ни ръководи;] И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
