1
За предпочитане е [добро] име, нежели голямо богатство, И благоволение [е по-добро] от сребро и злато.
2
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4
Наградата на смирението [и] на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5
Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12
Очите на Господа пазят [онзи, който има] знание, И той осуетява думите на коварния.
13
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16
Който угнетява сиромаха, за да умножи [богатството] си, И който дава на богатия, непременно [ще изпадне] в немотия.
17
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на [тях] днес - да! тебе.
20
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26
Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,
27
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
