1
Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -
2
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете [да кажат:] Где е спиртното питие?
5
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.
6
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7
За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18
Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22
Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.
23
Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};
25
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28
Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, [казвайки]:
29
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
