1
Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2
Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3
А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.
5
Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6
И [казва]: По-добре [една] пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.
7
Тогава изново видях [само] суета под слънцето.
8
Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И [той не дума]: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9
По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10
Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.
11
И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли [сам]?
12
И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13
По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14
Защото [единият] излиза из тъмницата {Еврейски: Къщата на веригите.} за да царува, А [другият], и цар да се е родил, става сиромах.
15
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16
Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
