1
[Пророчество] за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -
2
Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.
3
Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за [да извършат волята на] гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.
4
Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.
5
Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.
6
Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.
7
Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.
8
Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.
9
Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,
10
Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.
11
Ще накажа света за злината [им], И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.
12
Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората [да са по-скъпи] от офирското злато.
13
Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.
14
Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.
15
Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.
16
Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.
17
Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.
18
Но [с] лъковете [си] ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.
19
И [с] Вавилон, славата на царствата, Красивият [град], с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:
20
Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.
21
Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;
22
Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните [им] палати; И времето [да му стане това] скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.
