1
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, [който се носеше] за Исуса;
2
и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3
Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;
4
понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода.
7
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10
И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.
11
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13
И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
16
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17
А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22
И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23
И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.
24
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26
И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27
А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30
Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34
И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя.
35
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
