1
Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2
Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3
А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4
Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
5
Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6
- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7
Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
8
"Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9
Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават [за] поучения човешки заповеди".
10
И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11
Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12
Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13
А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14
Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15
Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16
А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
17
Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18
А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19
Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20
Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
21
И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22
И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23
Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24
А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25
А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26
Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27
А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28
Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
29
И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30
И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31
така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32
А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33
Учениците Му казаха: Отгде [да имаме] в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34
Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35
Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37
И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38
А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39
И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
