1
Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2
И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.
3
И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4
А те мълчаха. И Той, като хвана [човека], изцели го и го пусна.
5
И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?
6
И не можаха да отговорят на това.
7
И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8
Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9
и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10
Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.
11
Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.
12
Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13
Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14
и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с [какво] да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15
И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16
А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17
И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже [всичко] е вече готово.
18
А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19
Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
20
А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
21
И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22
И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23
И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и [колкото намериш] накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24
защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.
25
А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26
Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27
Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28
Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да [я] доизкара?
29
Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
30
Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31
Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет [хиляди]?
32
Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33
И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34
Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35
Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
