1
А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
2
А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
3
И той им изговори тая притча, като каза:
4
Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
5
И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6
И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7
Казвам ви, че също така ще има [повече] радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8
Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
9
И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10
Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.
11
Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12
И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13
И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14
И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15
И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16
И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17
А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
18
Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19
не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20
И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21
Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.
22
Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23
докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24
защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25
А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26
И повика един от слугите и попита, що е това.
27
А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28
И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29
А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30
а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31
А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32
Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
