1
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2
И ако имам пророческа [дарба], и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на [сиромасите], и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4
Любовта дълго търпи [и] е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8
Любовта никога не отпада; [другите дарби], обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12
Защото сега виждаме [нещата] неясно, като в огледало, а тогава [ще ги видим] лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
