1
Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му [за съд?]
2
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно [от тях].
5
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
6
Жънат фуража в нивата, [за да го ядат]. И берат лозата на неправедника;
7
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9
[Други] грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11
Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13
[Други] са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18
Бърже се [отвличат] по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат [вече] към пътя за лозята.
19
[Както] сушата и топлината поглъщат водата от снега, [Така] и преизподнята грешните.
20
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21
Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
22
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23
[Бог] им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
24
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички [други] си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
25
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
