1
(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; [Спомни си и] за хълма Сион, в който си обитавал.
3
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, [Към] всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти [като го повалиха] на земята.
8
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9
Знамения [да се извършат] за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога [ще се продължава това].
10
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? [Изтегли я] изсред пазухата Си [и] погуби [ги].
12
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15
Ти си разцепил [канари, за да изтичат] извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16
Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18
Помни това, [че] врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
