1
Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:
2
Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;
3
нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.
4
И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.
5
Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.
6
И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно;
7
и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.
8
Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.
9
Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.
10
А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.
11
Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.
12
Чрез Сила, верния брат, както [го] мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърди в нея.
13
Поздравява ви с избраната [с вас църква] във Вавилон, и син мой Марко.
14
Поздравете се един друг с любезна целувка. Мир на всички вас, които сте в Христа [Исуса].