1
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4
Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.
5
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7
Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?
8
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11
Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13
Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?
14
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15
Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!
17
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;
19
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);
20
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
22
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23
Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,
25
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26
Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,
28
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.
31
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
