1
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2
Иов, проговаряйки, рече: -
3
Да погине денят, в който се родих, И нощта, [в която] се каза, роди се мъжко.
4
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10
Защото не затвори вратата на [майчината ми] утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12
Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?
13
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21
Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -
22
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23
[Защо се дава видело] на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
