1
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
2
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4
Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.
5
А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6
В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7
Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.
8
До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:
17
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -
19
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20
Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
21
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
