1
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -
6
([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,
8
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?
16
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -
18
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)
19
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.
29
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -
30
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -
31
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32
(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -
35
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!
36
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);
38
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
