1
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
3
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да [му] намерят отговор.
4
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото [другите] бяха по-стари от него.
5
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9
Не че [човеците] са велики, [за това] ще са и мъдри, Нито че са стари, [за това] ще разбират правосъдието.
10
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12
Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14
Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22
Защото не зная да лаская; [Иначе] Създателят ми би ме отмахнал веднага.
