1
Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2
учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3
И това ще сторим, ако Бог позволи.
4
Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
5
и са вкусили, колко е добро Божието слово, [още са вкусили] и от великите дела, [които въвеждат] бъдещия век,
6
а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7
Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8
но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9
Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, [нещо], което води към спасението.
10
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11
И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12
да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните [благословения].
13
Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14
"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15
И така, [Авраам], като устоя, получи обещаното.
16
Защото [както], човеците се кълнат в някого по-голям [от тях], и клетвата, [дадена] в потвърждение [на думата], туря край на всеки спор между тях,
17
[така] и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18
така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19
която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
20
гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
