1
Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
2
комуто Авраам отдели и десетък от всичката [плячка -] тоя, който е първо, по значението [на името му], цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
3
- без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.
4
А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
5
Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
6
той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
7
А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
8
И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.
9
И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
10
защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна [Авраама].
11
Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда [е имало] вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
12
Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
13
Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
14
Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
15
Това, [що казваме], става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
16
Който се установи не по закон, [изразен] в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
17
защото [за Него] свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
18
защото [по тоя начин] се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,
19
(понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
20
И колкото [е важно това, че] Той не [е станал свещеник] без заклеване,
21
(защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), [като каза:] Ти си свещеник до века,
22
толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.
23
При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават [в чина си],
24
но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.
25
Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
26
Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
27
Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после [за греховете на] людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.
28
Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, [поставят] Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.
