Божието Слово

www.bojietoslovo.com

Click to Subscribe

Евреи глава 10

Bible Version
Книга
Глава
1
Защото законът, като съдържа [в себе си само] сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то [свещениците], които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с [тях] да направят съвършени [в чистота] ония, които пристъпват [да жертвуват].
2
Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво [изобличение на] съвестта за грехове.
3
Но в тия [жертви] всяка година става спомен за греховете.
4
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5
Затова [Христос], като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
6
Всеизгаряния и [приноси] за грях не Ти са угодни.
7
Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
8
Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които [впрочем] се принасят според закона),
9
после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". [Ще каже]: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10
С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
11
И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
13
та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14
Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15
А и Светият Дух ни свидетелствува [за това;] защото след като е казал: -
16
Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", [прибавя:]
17
"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18
А гдето има прощение за тия неща, [там] вече няма принос за грях.
19
И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20
през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21
и [като имаме] велик Свещеник над Божия дом,
22
нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;
23
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24
и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25
като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай [да престават], а да увещаваме [един друг], и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26
Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27
но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при [думата] на двама или трима свидетели;
29
[тогава] колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо [проляната] при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30
Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене [принадлежи] възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31
Страшно е да падне [човек] в ръцете на живия Бог.
32
Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33
кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34
Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35
И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36
Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37
"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38
А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39
Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.