1
А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.
2
Защото поради нея за старовременните [добре] се свидетелствуваше.
3
С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.
4
С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая [вяра] той и след смъртта си още говори.
5
С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
6
А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има [Бог], и [че] Той възнаграждава тия, които го търсят.
7
С вяра Ное, предупреден [от Бога] за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която [вяра] той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8
С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе [и да отиде] на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
9
С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10
Защото очакваше града, който има [вечни] основи, на който архитект и строител е Бог.
11
С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
12
Затова [само] от един човек, и той замъртвял, се народи [множество], колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13
Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили [изпълнението на] обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
14
А ония, които говорят така, явно показват, че търсят [свое] отечество;
15
и ако наистина, [така говорейки], са имали в ума си онова [отечество], от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
16
Но на дело желаят едно по-добро [отечество], сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17
С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си [син], -
18
оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",
19
като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин [на възкресение] го и получи назад.
20
С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.
21
С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се [Богу подпирайки се] върху края на тоягата си.
22
С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23
С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,
24
С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25
и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26
като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на [бъдещата] награда.
27
С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като [един, който] вижда Невидимия.
28
С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.
29
С вяра [израилтяните] минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
30
Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
31
С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
32
И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
33
които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
34
угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35
Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36
Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
37
с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
38
те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
39
Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, [пак] не получиха [изпълнението на] обещанието,
40
да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
